Mormon Newsroom
Съобщения за медиите

Различие и достойнство

„Хората и обществото имат нужда от атмосфера, в която да придобиват различен религиозен опит“. - Алан Мийз и Нейтън Оман[1]

Животът нямаше ли да бъде по-лесен, ако всички бяха еднакви? Помислете за всички конфликти, които бихме могли да избегнем, ако всички искахме едни и същи неща, гласувахме по един и същ начин и посещавахме една и съща църква. Проблемът е, че всъщност такъв свят не съществува.

Изкушението всички да бъдем изваяни „по един и същи шаблон“ - казва Дитер Ф. Ухтдорф, втори съветник в Първото Президентство на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни - „би противоречало на характера на Бог, Който е създал всеки човек различен“.[2]

Обществата са пълни с хора, групирани по интереси, политически лагери, културни фракции и религиозни организации, предлагащи тяхното собствено разбиране за добро.  И тъй като ние всички имаме собствено мнение, обществата са по-добре така. Ако не вредят на никого или не принуждават никого, нашите различия могат да обогатят нашето общо съществуване.

Равин Джонатан Сакс сравнява нашата обществена реалност с начина, по който природата работи: „Точно както околната среда зависи от био разнообразието, така и човешката среда зависи от културните различия, тъй като нито една цивилизация не обхваща всички духовни, етнически и художествени изражения на човечеството“.[3] Равновесието сред много, а не господството на един, предлага по-добра възможност за устойчивост.

Тъй като нито една група не притежава монопол върху всичко, което е мъдро, красиво и справедливо, всеки може да се учи от всеки. Нашите преживявания имат пропуски, които трябва да бъдат запълнени и нашата перспектива има неизвестни, които трябва да бъдат намерени. Намираме смисъл в човешките взаимоотношения, когато надскочим себе си и открием достойнството на другите, дори и да не сме на едно мнение. И никой не трябва да се отказва от своята идентичност.

Този компромис между различията се нарича плурализъм, общество, организирано под общи закони и цивилизация, но без единна система на вярвания, която да притежава пълно влияние. Не една или две, но много перспективи и традиции могат да съществуват заедно в споделена морална рамка. Такъв идеал съществува само когато хората развият навиците и възпитанието на учтивостта в разбирането на уникалните световни виждания на своите съседи. Във време изпълнено с философии, идеологии и претенции за истина, мирът и редът зависят от това.

Плурализмът е нормална част от обществото, но проблемът настъпва, когато най-силният изисква признание и съгласие от всички останали. Напрежението нараства в консенсус. Подтикът към намаляване на различията се изгражда. И в името на единството, големите гласове започват да доминират над малките. Но тази тенденция обикновено има обратен резултат. Единството се превръща в потискане и се развива кръг от напрежение. Работата на едно плуралистично общество е да минимизира тази борба.

Политическият учен Самюъл Хънингтън казва, че от всички елементи, които обособяват цивилизацията „най-важният обикновено е религията“.[4] Така че, не е изненада, че религиозните различия лежат в основата на много конфликти в света. Решението е да се оставят различията да процъфтяват, а не да бъдат потискани. Изследванията показват, че защитата на различията в религиозната практика се свързва с по-големи граждански и политически свободи, по-голяма икономическа свобода и свобода на печата, по-малко военни конфликти, по-добро здраве, по-високи нива на доход, по-добро образование за жените и по-високо всеобщо човешко развитие.[5] На кратко казано, религиозният плурализъм освобождава място да живеем живота си.

Един коментатор пише, че нашите разногласия не трябва да ни „изправят един срещу друг в битка до смърт“.[6] Със сигурност различията правят живота по-труден, но и чрез тях повече си струва да се живее. Страховете от нашите различия обикновено ни заплашват повече от действителните различия.

Отново и отново Библията ни насочва към тези, които са различни. В нея се казва: „Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели“.[7] По същия начин, нашите различия може да са скрита благословия, защото човешкото достойнство не е винаги това, което изглежда на пръв поглед.

 


[1] Alan J. Meese, Nathan B. Oman, “Hobby Lobby, Corporate Law, and the Theory of the Firm,” Harvard Law Review Forum, 20 май 2014 г.

[2] Дитер Ф. Ухтдорф, „Четири звания“, обща конференция, апр. 2013 г.

[3] Jonathan Sacks, The Dignity of Difference, 2005 г., с. 62.

[4] Samuel P. Huntington, The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order, 1996 г., с. 42.

[5] Вж. Brian J. Grim, Roger Finke, The Price of Freedom Denied, 2011 г., с. 206.

[6] Ross Douthat, “A Company Liberals Could Love,” New York Times, 5 юли 2014 г.

[7] Евреите 13:2.

 

Бележка за стил на писане:Когато пишете за Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, моля използвайте пълното име на Църквата при първото й споменаване. За повече информация как да използвате името на Църквата, моля посетете нашето онлайн ръководство за стил на писане. »Ръководство за стил на писане.